БЛОГ | (EmZo)

На 26 и 27 декември, в град Враца се състоя първа по рода си двудневен музикален фестивал - Down Fest. Повече информация за събитието може да намерите на www.downfest.net, а тук ще споделя моя скромен и малко закъснял репортаж от събитието:

ВИДЕО:

СНИМКИ:

Няколко снимки от нощен Несебър:

През тази седмица - на 20 ноември четвъртък,  в рок клуб "Алкатраз" - Враца се събрахме група любители на така наречения стил в музиката Дръм и Бес, да послушаме любимата си музика. Да е жив и здрав Сандо, че ни предостави тази възможност.  Да се надяваме за в бъдеще да продължават да се случват подобни културни мероприятия в нашия град. Ето и няколко снимки:

Мероприятието бе допълнено от изгряващия талант на бийт бокса Bust0, да е жив и здрав и да продължава да се развива така добре! Ето и неговото изпълнение:

Детайли:
Дължина на маршрута: около 78 километра.
Обща денивелация: около 4700 метра.
Денивелация на изкачване: около 2400 метра.

Всичко започна със стандартното за повечето ни карания изкачване около 20 километра по асфалт, от Враца до хижа Пършевица. След като вече бяхме загрели и в пълна форма за подвизи, направихме кратка почивка пред хижата. През следващите 100-200 метра, преминахме през тясна пътека виеща се през гората над мандра Пършевица. Излязохме на открито и след, като бяхме загрели краката трябваше да сторим същото и с ръцете. Последва 30 – 40 минути бутане което ни отведе почти до най-високата част на врачанската планина – връх Бегличка Могила. От там се разкрива приказна гледка, чак до връх Ком. Тук наслаждавайки се на величествената картинка, хапнахме по 1-2 сандвича и се приготвихме за спускане. Следващата част не може да се опише, тя трябва да се опита! От около 1400 метра се слиза на около 300 – с. Очин Дол. Това спускане предлага на веднъж най-разнообразния терен, който съм виждал. В началото си преминава през открит и много стръмен склон, пресичайки го косо. Пътеката е криволичеща и по-тясна от две педи, а когато погледнеш на ляво ти се завива свят. Изгубиш ли контрол, после връщането в изходно положение ще коства много усилия и време. След този участък се навлиза в гора, наклона остава същия само, че този път голямата дупка ти се пада от дясно и има дървета които те успокояват, че ще можеш да спреш търкалянето навреме. После отново се излиза на открито, този път наклона е по-малък и е изцяло в посоката на движение, тясна пътека с камъни и прекрасни завои. След като им се насладиш, пак навлизаш в гора и тук започва аграрната част! Караш върху нещо като сипей със средно големи, до големи камъни, тук там някой обратен завой и много приятен наклон. После отново открита част и луда полянка с няколко прекрасни скока. След нея се навлиза в черен път. Тук е и най-скоростния участък, като камъни не липсват. Всичко това завършва с още няколко прекрасни скока. След 200-300 метра се озоваваш на центъра на село Очин Дол.
След като се насладихме изцяло на спускането, спряхме в Очин дол за по лимонада.
Последва една прекрасна скоростна пътечка, с игриви завои до шосейния път по искърското дефиле. Тук приключи и първото ни спускане за деня. Продължихме няколко километра по дефилето, до с. Елисейна. От там започнахме и второто изкачване. Последваха 12 километра по асфалт с приятен наклон до манастир Седемте престола. Тук хапнахме неизбежното шкембе и се разделихме с трима от групата. Останахме трима – разумните хора се отправиха обратно към с. Зверино. След като заредихме, продължихме с още около 12 до с. Осеновлаг. Преминахме през селото, поехме по прекрасен черен път – няколко километра, приказен есенен тунел. Порадвахме се на красотата и отбихме вляво от пътя. От тук ни очакваше едно епично бутане. Преминаваш бутайки през гора и излизаш на открит склон. В близката далечина виждаш как склона се изравнява и си казваш: „лесна работа”. Стигаш до това място и виждаш следващия склон. Продължаваш да буташ. Главата ти е почти на нивото на кормилото, отново виждаш края на склона на примамливо разстояние, стигаш до заветното място и ... виждаш следващия склон! След като циклихме така около час и половина излязохме на билото на Ржана, почти на нивото на връх Козница (около 1600 м.) Минаваше 18:30, вече започваше да пада здрач, а нас ни очакваше спускане от около 1500, на 300 метра над морското равнище. Карахме известно време по билото и не след дълго се озовахме в изходната позиция на нашето спускане. След като се оправихме, започнахме нашите финални подвизи. Беше към 18:40 и ставаше тъмно. Надявахме се да не пукаме гуми. Навлязохме в гора, вече видимостта беше доста ограничена. За съжаление силния ми халогенен фар, остана в другата част от групата с която се разделихме. Последва доста интересно спускане през скоростен чакълест път. Добре, че си носех и челник. Не, че светеше на повече от две педи пред кормилото ми, но все пак беше нещо. Чувството да караш с около 50 на моменти, в тъмно е невероятно! Задната ми гума удари зверски някакъв по-голям камък... казах си „това беше, прещипах я!” Спрях и я погледнах. Всичко беше наред, на пръв поглед. Тръгнахме отново и след около 100 метра усетих, че наистина съм я прещипал. Вече беше наистина тъмно. Спряхме и започнахме да я сменяме в мрака. Добре, че си носех челника! След това продължихме при пълен мрак по стръмния чакълест път. Беше забавно – трима човека с едни мижав челник. Слава богу нямаше повече инциденти и не след дълго се озовахме на асфалтовия път от с. Игнатица за с. Зверино. Оказа се, че и колегата е спукал гума, спряхме и я припомпахме. Слава богу, успяхме да стигнем навреме в с. Зверино, от където си хванахме влака за Враца. Бяхме по-доволни от всякога. Отново избушихме дивомера!

Фотогалерията от маршрута можете да намерите ТУК.

Ами в общи линии група Уикеда посвириха, врачанските фенове им се радваха. Аз видях един куп познати хора, да са живи и здрави всичките, послушах малко Уикеда, бях най-запаления от общо тримата фена на последвалото изпълнение, на някаква немската група, дори не помня как се казваше! :) В крайна сметка беше весело, ето моя скромен репортаж от събитието:

Няколко снимки:

Малко видео:

След известен период, през който имах твърде много друга работа за да публикувам в блога си, ето ме отново на линия.

Събота - 11 октомври - един чудесен есенен ден, телефона ми ме събуди призори. Нарамих раницата, изкарах велосипеда си и се отправих към ЖП гара Враца. Там се срещнах и с другите двама ентусиасти, за каране из любимата Стара планина - Сашо и Вальо. Качихме се на влака  и поехме към началната точка на нашия маршрут - Своге. От там след кратко нагласяне на облеклото, водните запаси и други дреболии, започнахме с леко въртене към разклона за село Огоя. Беше приятно хладно, а малко над нас имаше и мъгла. След с.Реброво,  когато преминахме през с.Батулия, бате Райко ни озари с усмивката си, обещавайки един прекрасен ден. Продължихме по тихия и спокоен път, през село Бакьово с приятен  лек наклон нагоре. Красотата от настъпващата есен, правеше въртенето още по-приятно. Малко след село Огоя спряхме за почивка и хапване, тъй като бяхме приключили с първата част от маршрута - загряващи 32 км. асфалт и трябваше да се отклоним по черен път, с по-сериозна денивелация за х. Лескова. След като хапнахме няколко сандвича, тръгнахме по черния път, който водеше към хижата. В началото, той не бе с голям наклон и се въртеше, направо с песен. Минахме покрай храст със сочни горски къпини и просто нямаше как да не го уважим. Малко по-нататък навлязохме в гората и наклона започна да става сериозен. Последва епична борба с красивия старопланински баир, след което се озовахме на х. Лескова. Тук за пореден път се сблъсках с теорията  на относителността на Айнщайн. 8-те километра от с. Огоя до х. Лескова ми се сториха многократно повече от 32-та от Своге до Огоя :). Тук направихме и по-сериозна почивка, хапнахме по още няколко сандвича, разменихме няколко думи с ловците, които обитаваха хижата и тъкмо се връщаха от лов, за съжаление със жертва -  едно сърне :( :( :( !  Побързахме да поемем по своя път и с пресни сили довършихме своето изкачване излизайки на билото откъдето се виждаше връх Мургаш. След известно каране, отново навлязохме в гора, която беше още по красива от настъпващите есенни процеси! Черен път преминаващ под тунел от дървета обсипан от непрекъснат дъжд от листа с прекрасни топли цветове, които образуваха красив килим под гумите на велосипедите ни. Последва дългоочакваното спускане през гората, което ни изведе на асфалтов път, който продължи до манастир "Седемте престола". Там спряхме, което беше неизбежно с оглед на това, че предлагаха шкембе чорба. След похапването и почивката продължихме по добре познатия път, през красивото искърско дефиле, преминавайки през село Елисейна, Зверино и Черепишки манастир. Когато достигнахме село Лютиброд, вече беше тъмно. Със сетни сили поехме последното изкачване за деня - 6 километра до с Челопек. Огромната луна озаряваше пътя ни, правейки изключително красиви и романтични и последните километри от днешния маршрут. От с. Челопек се спуснахме към Враца, а когато пристигнахме часовника показваше 21:30, километража 107 км и картата на фотоапарата ми бе пълна с нови спомени. Приключи още един прекрасен ден.

Фотогалерията от маршрута можете да намерите ТУК.

Между 28 юни и 1 юли 2008 година, колоездачен клуб "Крива Спица" - Пловдив организира едно прекрасно събитие - 4 дни планинско колоездене, невероятна природа, прекрасна компания по един чудесен, отлично балансиран маршрут в района на с. Пещера, с. Равногор, яз. Въча, с. Черешово, с. Осиково, х. Персенк връх Баташки Снежник пещера Снежанка и др. Преживяването не може да се опише нито с думи, нито със снимки. Пълна Идилия. Аз разбира се хванах тук таме, някой и друг кадър.

Съответно: ДЕН 1  ДЕН2  ДЕН3  ДЕН4

Родопи - в района на в. Персенк

Тези дни си направих разходка из Велико Търново, за да направя няколко снимки за спомен, тъй като изтичат последните ми два дни студентски живот тук.  Кликнете върху снимката, за да видите цялата галерия.

ОБРАТНО

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

10 и 11 май отново два чудесни дни.  След като с БДЖ стигнах от В. Търново до Царева Ливада, от там до Габрово загрях с 18 километра търновски ландшафт, коеото ще рече че карах или с 8, или с 40. Средно положение няма. Все пак минах през по безлюден път пресичащ приятни на глед местности, а бате Райко все още надделяваше над облаците.

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

20. 04. 08 беше повече от прекрасен ден. Приятна компания, спускане по три абсолютно различни пътеки, чудесно време, предизвикателно и със сериозна денивелация изкачване през току що раззеленила се, но все още ухаеща на пролет планина, шкембе чорба, изобщо налице са ключовите елементи за пълно щастие!

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

След поредната нощна смяна на работа преминала в нетърпеливо очакване на следващия ден, в 8:30 на 11 април, се озовах на ЖП гара Велико Търново с колело, раница спален чувал и палатка.

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

За 4 години в Търново се нагледах на този спектакъл. За мое щастие по една случайност преди няколко дни имах възможността и да го отразя със сапунерката :) За съжаление мога да ви покажа само светлина, но все пак се надявам да ви допадне. Върху снимките може да се клика, за да станат по-големи. :)

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

Още една малка колекция, предназначена за хората които обичат животните.

Първия го срещнах, край язовира до село Тишевца. Първоначално го беше страх, но в последствие, започна да позира.

 (Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

29 и 30 март бяха чудесни дни, прекрасно време и два дни  в каране из Врачански Балкан и Веслец планина.

 (Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

Днес, както си седя пред компютъра, обръщайки се вляво и поглеждайки прозореца, ме зарадва това, казах си защо да не го щракна:

От скоро в град Търново известен с това, че е прекрасен в разгара на пролетта, тя започна бавно да се пробужда и сметнах за добре да запечатам, този процес. За съжаление, няма как да предам уханието на пролетен дъждец и току що  разцъфнали  дръвчета. 

ОБРАТНО

Още един изключително приятен weekend по врачански. Този път, карането беше само един ден, но удоволствиетео и километрите бяха повече от колкото при миналите два.

Неделя – 9 март 2008 година, часът е 8:30. Събрали сме се няколко човека, пред магазин Веломания гр. Враца. Времето беше прекрасно за колоездене. Бате Райко се усмихваше из между множеството накъдрени облаци, температурата бе повече от подходяща за нашите цели. След кратко време за приказки и доизкусоряване на велосипедите и раницие, потеглаяме по очертания план, а именно изкачване до местността Пършевица, след което малко бутане до достигане на билото западно от ски пистата, а от там спускане на една прекрасна пъека към с. Елисейна.
 

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

На 3 март 2008 г., по случай националния празник на република България, се разходих до в. Шипка и комплекс Етъра. Времето беше прекрасно, аз и фотоапаратa ми останахме изключително доволни! Освен, снимките в предишната публикация, цялата галерия, от този празничен ден, можете да намерите тук: ТУК!

ОБРАТНО

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!!!

Честит празник на всички Българи! Току що се връщам от в. ШИПКА! В момента слушам, маршови български песни: любимите ми - "Тих Бял Дунав" и "Бдинци", после "Аспаруховия Меч"  и "Шуми Марица", "Излел е Делю Хайутин"  "Притури се Планината" След което, минавам на любима родопска китка! В момента обичам България с цялото си сърце! Ето няколко пресни кадъра от в. "Шипка":

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

Изгрев

Обожавам да работя през нощта. Прекрасно е да се прибираш сутрин от работа и всеки път, да виждаш как бате Райко се събужда:

Освен това, да вървиш обратно на тълпата от сънени хора току що станали от леглото  за работа, прибирайки се  да спиш, също е приятно.

ОБРАТНО

Неделя 16 Януари, правейки 4 прекрасни спускания по ски писта Пършевица, за последно Велосипед, Планина и аз бяхме едно цяло. Последва период през който Велосипедът служеше само за транспорт по линията работа <=> вкъщи. В началото на февруари, натрупания през зимата,  синдром на планинска недостатъчност, взе да се усилва непоносимо. След предварително уведомяване и съгласуване с  нужните другари, реших weekend-a 16 и 17 февруари, да бъде посветен на Врачанския Балкан, Велосипеда и Аз. И така на 15 петък, около 15:15, хвърчах с раницата и кокалотресачката към ЖП Гара "Велико Търново".

  (Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

Ето още един парадокс на българската действителност, който смятам няма нужда от коментар:

ОБРАТНО

"Врачанската планина е oбявена за природен парк със Заповед № 1449/21.12.1989 на Комитета по опазване на околната среда. В регистрите на Международния съюз за защита на природата паркът е отнесен към пета категория "Защитени ландшафти и природни паркове". (Уикипедия)

Гореспоменатия факт, явно не пречи на господин Зоров, да прави това:

Съвсем демонстративно и открито, в непосредствена близост до мандрата му, намираща се в местността "Пършевица", която се простира на територията на защитената местност.  Това и също да загражда и застроява все повече площи в този район.  Това явно е нещо нормално за българската действителност. Извинявам се за качеството на снимката, правена е с телефон  в движение, когато не разполагах с фотоапарат. При запитване на служителите, защо изхвърлят отпадъци тук, получихме отговор, че така им било наредено.

С това ви призовавам, да не подкрепяте подобно отношение, като спрете да купувате, каквито и да било продукти с марката "Пършевица", на чиито етикети, ако не се лъжа гордо пише "екологичен продукт"   

Тази публикация в блога ми, е специален поздрав за Архиватора! За дето често ме кара да се усмихвам пред екрана мислейки си: "Ииийй красавче малко сладко пухкаво". Е аз споделям еднаква любов, както към представителите на семейство котки, така и към кученцата. Наскоро при един велоизлет при, който както винаги отговорно ми беше поверен фотоапарата за репортаж на мероприятието, хората ми направиха забележка, че съм снимал де що сме видели куче по пътя си (150 км. - минахме бая селца, в които ни посрещаха и изпращаха бая и всякакви сладурковци.), вместо да наблягам да снимам тях.

Ето сега с новата и моя си цъкалка, снимам без да се притеснявам. Представям Ви три особено дебели пухкави топчици, както и един любопитко, които обитават района на студентския стол (което е очевидно, предвид наднорменото им тегло и обем) в близост до ректората на Великотърновски университет "Св. Кирил и методий"

(Виж цялата публикация...)

ОБРАТНО

Старият ми личен фотоапарат беше, може би малко по-стар от мен - Praktica MTL 50. Изключително съм щастлив да споделя, че от вчера - 3 февруари 2008 - неделя, преминах в света на дигиталната фотография.   Най-сетне и аз да го направя. Вече съм горд собственик, на фотоапарат Panasonic FZ30. Не е нищо особено, но все пак стига за задоволяване на "крастата". По-натам, може и нещо по-сериозно.

Ето и един от първите му кадри (изглед от  стария към новия град - в Пловдив):

Обещавам при наличието вече на личен фотоапарат, да блогвам по-често и най-вече, ще има снимки от всички интересни места, които посетя.

ПО-СТАРИ...

ОБОБРАТНОРАТНО